Настояща изложба

СТАРАТА РАМКА Веско Велев ЖИВОПИС

16.04.2019 - 03.05.2019

Старата рамка Изложба на Веско Велев в Галерия „Контраст“ През 2018 г. в България пристигна един от известните италиански галеристи Енцо Канавиело. С него обиколихме някои от ателиетата на българските художници с надежда той да открие млад талант (до 30 години), в който да инвестира, така, както правеше това за европейските и американски художници. С него посетихме и някои арт пространства и частни колекционери и накрая той възкликна, виждайки поредната помпозна рамка на картина, далеч от нейния стил. - Вие картини за рамки ли правите, или рамки за картини? Почувствах се много неловко, но трябваше да му обясня, че след втората половина на ХХ век беше много трудно да намериш подходяща рамка за картини, като изключим тези, които майстореше бащата на Иван Вукадинов, при който картина и рамка взаимно се допълваха. Семплото обрамчване тогава на творбите, понякога само с летви, като че ли бе по-подходящо от тази наложила се мода в последното десетилетие на ХХ век и до днес да се рамкират в излишно декорирани рамки картини на съвременни художници. Изложбата на Веско Велев „Старата рамка“ в Галерия „Контраст“ като че ли иска да примири двете крайни позиции в обрамчването на картините – от оставени да дишат чрез ограничаването им само със семпли летви до затварянето им прекомерно в старите рамки. Но това е само нейният повърхностен прочит. В тази изложба Веско Велев, верен на своя път да вдъхне нов живот на изхвърления предмет, е полемичен. На някои от рамките дори е оставил названията на картините, които преди това са били в тях, задавайки въпроса защо е трябвало да се изхвърлят като ненужен реквизит тези стилни рамки от първата половина на ХХ век. Тази изложба звучи като зов да преосмислим отношението си към миналото, зов за приемственост и още нещо, по-съществено, от казаното до тук. Неговите изчистени до минимализъм портрети и композиции, оставени да въздействат чрез чистотата на тона или трептенето на златото, са своеобразни неоиконографии на надеждата, че това ще остане само неприятен инцидент. Поне може да се надяваме да е така. Част от картините му преминават и в пространството на рамката, с желание да се постигне синхрон между традицията и сътвореното днес. В тях е намерена въздействаща и деликатна цялост между рамка и творба. Дали това е така ще преценят зрителите, които имат шанс да поговорят със старата рамка и затвореното в нея послание на майстора на живописните съчетания, какъвто безспорно е Веско Велев, вариращи от монохромност до предизвикателна като мозайка игра на цветните петна. Възползвайте се от това предизвикателство, може и да ви хареса, а и да ви плени! Аксиния Джурова

Галерия "Контраст"

Избраната локация – ул „Цар Самуил” 49 не е случайна. Това е улицата на галериите. Никъде в столицата, няма толкова много галерии на една улица. Нещо повече, в съседните преки, освен галерии, има много антикварни магазини, ателиета на художници и арт студия. Това превръща района между булевардите „Витоша”, „Христо Ботев”, „Патриарх Евтимий” и улица „Алабин” в цял артистичен квартал. Наоколо всеки ценител на изкуството може да намери подходящата картина или антикварен предмет, да поговори с галеристи и художници, или пък просто да се наслади на досега с изкуството.

Автор на фокус

Веско Велев

Роден е на 18 март 1956 година в село Кърнаре, област Пловдив. Завършва Националната художествена академия, специалност Живопис в класа на проф. Иван Кирков. Член е на Съюза на българските художници. Живее и твори в родното си Кърнаре, както и в ловешкото