Настояща изложба

Живописният мистицизъм на Веско Велев

14.11.2017 - 03.12.2017

Живописния мистицизъм и оживените реликви на Веско Велев Чудех се как да озаглавя тази изложба на Веско Велев в Галерия „Контраст“. Помогна ми един спомен от 2016 г. с дъждовната и дълго продължила пролет. Бях седнала в двора на Веско в село Дълбок Дол и с тревога наблюдавах скупчените бели облаци как се гонят в небето, опитвайки се да скрият всеки опит на слънцето да надникне зад тях А бяхме дошли с Никифор да снимаме къщите с артистично изрисувани стени, плевни, изпълнени със захвърлени стари предмети, врати, станове, корита, дикани, нощви за хляб, всички в цяло изграждащо образа на избралия живота извън градския шум художник. Свикнала да тичам непрекъснато, това ленно състояние на съзерцателност не само не ми беше свойствено, но усещах, че ако поседя така още малко, ще съжаля, че не се доверих на синоптиците. Изведнъж между облаците се показа сърпът на луна. Посред бял ден. Тя беше бяла като облаците и буквално извънземна, въпреки че в действителност е точно такава. Но в този ранен след обед, реших че халюцинирам. Попитах Иван – вечното присъствие в двора на Веско, който му помагаше в не малкото стопанство, вярно ли е това, което виждат очите ми. – Да – потвърди той. Това бе наистина луната, изядена наполовина, която скоро изчезна сред облаците, които решиха и нея да изгонят. Един облак, приличащ на айсберг, бързо я прибра от любопитните ни погледи. Този миг на игра на облаците с луната и слънцето бе част от мистерията, която може би беше накарала Веско да избере този кът на Троянския Предбалкан, с оставените на забрава стари къщи с каменни покриви и стени, оживени от картините му, без да влиза агресивно в тези от тях, които напомняха платна на Тапиес. Одаите на старите къщи, просмукани с гласове на хората, живели по-рано, оставили имената си върху дъските или плочите пред камината, напълнени с картините във византийско синьо, сребристо сиво и златоносно жълто, продължаваха тази мистерия от двора, нашепвайки своите послания. А импулсите на земята се бяха вселили в оживените, чрез замаха на четката или длетото, стари предмети, които бяха пръснати навън в градината и в стаите, напомняха на тотеми, пазещи миналото. Точно това преплитане на тотемно-примитивни форми и иконографски мотиви от Средновековието, макар и преосмислени още в началото на ХХ век, придаваха тук в този ранен след обед в селския двор възможност не само за творчески инвенции и живописни и пластични решения, но и да усетиш времето в неговата безкрайна протяжност. Свързани плътно със земята, но и прелитащи през историята и пространството, живописта и пластиките – реликти на Веско Велев създаваха усещане за полет, за прелитане и надежда над конкретните тегоби с изплуващите от дебрите на паметта образи, поддържащи крехката ни илюзия за вечност. И неговите призрачни образи -видения, плуващи и изплуващи от миналото, наподобяващи безплътните и безстрастни ангели те приканваха да полетиш. Въпросът бе накъде, след като вече продават билети за други светове, а ние сме още в меките гънки на баирите, аромата на тревата и старите стени? Този отговор търсете в самите себе си, ако не – можете да погледнете в картините на Веско Велев, изложени в Галерия „Контраст“. Може би там ще го откриете. Аксиния Джурова

Галерия "Контраст"

Избраната локация – ул „Цар Самуил” 49 не е случайна. Това е улицата на галериите. Никъде в столицата, няма толкова много галерии на една улица. Нещо повече, в съседните преки, освен галерии, има много антикварни магазини, ателиета на художници и арт студия. Това превръща района между булевардите „Витоша”, „Христо Ботев”, „Патриарх Евтимий” и улица „Алабин” в цял артистичен квартал. Наоколо всеки ценител на изкуството може да намери подходящата картина или антикварен предмет, да поговори с галеристи и художници, или пък просто да се наслади на досега с изкуството.

Автор на фокус

Цветан Колев

Цветан Колев е роден на 19 февруари 1949 г. в Габрово. Завършва Московски текстилен институт в Русия, специалност Текстил през 1976 г.