Настояща изложба

Завръщането „Викът“ на Нунцио Биббò

21.09.2017 - 16.10.2017

Завръщането „Викът“ на Нунцио Биббò Рисунки и графики в галерия „Контраст“ 21 септември - 16 октомври 2017 В галерия „Контраст“ са изложени рисунки и графики на известния италиански скулптор Нунцио Биббò. Този, който през 1989 г. се представи в Салона на Съюза на българските художници на „Шипка” 6, а през 2011 г. – в Галерията за чуждестранно изкуство с ретроспективни изложби от скулптури, живопис и графики. Не случайно неговите пластики са част от панорамата на изкуството на ХХ век в експозицията на Националната галерия в София (Квадрат 500). Кой е всъщност отишлият си преди три години (2014) Нунцио Биббò, този нисък на ръст, набит, с неизменна мека шапка, емоционален, експанзивен и болезнено социален италианец, сродил се с България освен чрез приятелите си, но и с избора на българката Екатерина Биббò за спътница в живота през последните десетилетия от живота си? Ученик на Артуро Мартини и Медардо Россо, Нунцио смяташе, че без мистицизъм не може да се прави истинско изкуство: така отнемаш една от съставните му части – харизмата. Известният италиански критик Чезаре Дзаватини пише за него по повод изложбата му в Арецо през 1979 г.: „…Стилистиката на Нунцио Биббò носи плам, вик на стенание, което е драматичен апел, идващ от Средиземноморието, където Бибò е роден, и е един от най-ярко изявените интерпретатори на съвременния живот в южната част на Италия.” Нунцио бе ученик и на Емилио Греко, представител на класицизма в модерната скулптура, на Аугусто Перес и на Умберто Мастрояни с неговия абстракционизъм, както и на Марино Мадзакурати, свързан с актуалната за времето фигуративност. В България Нунцио Биббò пристигна през 1980 г. с изложба, която последва тази на известния с експресивната и социално насочена живопис Енио Калабрия. Със себе си Нунцио донесе и дъха на родените в средиземноморската част на Италия. Той бе истински носител на тази селска традиция, богата на анахронизми и солидарност и характерна за родното му място (Кастелветере в района на Алто Санио, провинция Беневенто). Това място е известно и с „теракотиерите”, майсторите на традиционната работа с глина, един любим материал, афинитет към който Нунцио запази до края. Той бе също и част от особената атмосфера на безвремие, характерна за този регион, в който първо демистифицираш, а след време митологизираш това, което те заобикаля. И не само това. Носител на традициите на този регион, Нунцио притежаваше и редица белези на неговата сурова естетика, привлекателна със своята неподправеност и сила. В живописта и графиката архитектурните пейзажи с редуващи се масиви на къщи, стени и малки улички в тях, бяха носители на историческата памет и излъчваха особена суровост. Същото се отнасяше и за серията „каменни“ градове, в които има нещо първично, нещо от природната форма, преди лавата да се е изляла върху тях, нещо отпреди Сътворението. Така ефимерност и плътност, импровизация и сигурност на формата се преплитат в тях по чисто негов начин, в който удивлението, мистерията от създаването не само че не е пренебрегната, но е изведена така, че да напомни за Супрема срещу самозабравата на човека, възгордял се от възможностите на технологичния напредък. Тези градове, пресъздадени в графиките и живописта му, израстват от земята, като своеобразно археологическо свидетелство, изпълнено с живот, като едно чисто негово моделиране на историята. Подобно усещане носят и групите от хора, скупчени в изпитанията. И ако погледнем неговия типаж в рисунките и пластиките му: ниски, тъмни, с кръгли глави, големи очи и тънки устни, техният древен архетип няма нищо общо нито с римляните, нито с гърците, нито с норманите, нито с който и да е друг народ завоевател, прекосил техните земи. Те ни отправят към античните италийски фигури, а неговата серия от рисунки и графики на жени, облечени в семпли дрехи, чрез точния щрих и одухотвореност напомнят съвременни мадони. През 70 - те и 80 - те години Нунцио обитаваше част от подземията на площад „Виторио“, в близост до гара Термини и църквата „Санта Мария Маджоре“. Там бе неговият дом – ателие. То наподобяваше старите катакомби. Подземията под площада бяха приспособени за работа и живеене. Тесните коридори, изпълнени с теракоти, части от пластики и всевъзможен материал, необходим за работата му, бяха пръснати навсякъде, а в единственото помещение за живеене имаше само железен креват и ниска маса с оскъдна посуда за кафе или чай. Иначе пица можеше да се изяде навсякъде в многобройните ресторантчета наоколо, пицарии и кафенета около площада. В тези катакомби обаче се родиха едни от най-интересните идеи и реализирани проекти на Нунцио, като релефите на вратите на катедралата на Реджо Калабрия, който осъществи по-късно (1988) и част от рисунките и графиките, които представя сега галерия „Контраст“ в София. Последните десетилетия Нунцио се бе посветил на развитието и реализацията на художествената група „Викът”. Тя се роди по идея на адвоката Марко де Бонис, колекционер на художествени произведения, за да обедини в един кръг художници от различни поколения, но с еднакви изисквания и потребности, с общо желание гласът им да се чува в обществото. От Италия групата, която пренебрегва поколенческите различия, за да намери допирни точки в общите артистични търсения, включваше, освен Нунцио Биббò, художника Джованбатиста Куоколо, скулпторите Нино Полини, Леонардо Лотичи и Ауло Педичини и фотографа Нико Марциали. Към тях трябваше да се присъединят българските артисти Любомир Добрев, Станислав Памукчиев, Иво Хаджимишев (фотограф), Владимир Чукич, и холандските, сред които Марко Марков, неговият български приятел, натурализирал се вече в Холандия, и Антони Ден Ридер. За куратори бяха определени Емануела Грегори и моя милост. Хетерогенността на групата се определяше от общите търсения на артисти от различни генерации, почувствали еднаква нужда и желание да „правят” изкуство, което се ражда от общия рефлекс към темата за изолацията на съвременния човек. Организирането на подобна артистична група бе резултат на изключително усилие, отчитайки самотата на всеки човек, а следователно и всеки артист, който живее във френетичните ни модерни времена. В своеобразния манифест бе отбелязано, че да се обединиш, да следваш някого, е от една страна потребност да чуеш собствения си глас, а от друга да се отвориш към другите и да се обогатиш посредством обмяната на идеи и мнения. В края на 80-те години Нунцио смени своето местожителство и се пресели в онези крайни квартали на Рим с многобройни, плътно застроени нови жилища, с атмосфера, която, ако беше жив Пазолини, сигурно би открил в нея сюжет за поредния си филм. Аз бих я нарекла неопазолиновска атмосфера, в която привидната леност на квартала бе изпълнена с шумовете на домашните обитатели от многобройните прозорци на новите каменни урбанистични пейзажи с подменени вече жители в тях. Южняците на Италия все повече отстъпваха пред новите поселници от азиатските, африканските, източните и славянските страни. Апелът – концепция на групата „Вик“ се изработи именно в това ново ателие на ул. „Казилина“, с главен вдъхновител Нунцио Биббò. Ателието на Нунцио бе в приземния етаж на огромния двор във вид на спирала, приютила безбройните гаражи, чиито покриви бяха декорирани с градини и даже с цветни лехички и детски кът за децата. Вместо на улицата, където нашето поколение безгрижно играеше до късно вечер и измисляше най-невероятни забавни игри, без да осъзнава тогава, но не и днес, колко е било щастливо със своето естествено преминало детство, сега децата играеха тук върху покривите на гаражите. Това просторно ателие – дом на Нунцио, което почти не виждаше слънчева светлина, бе обаче един от топлите приюти за много пътешественици от нашите артистични среди, които минаха, преминаха и отминаха Италия. Интериорът, както винаги при Нунцио, бе семпъл, но достатъчно удобен за преспиване за останалите вече без покровителството на държавата колеги от гилдията, за организиране на срещи и обсъждане на идеи. Тук, в огромното ателие, Нунцио създаваше своите пастелни рисунки на прекрасни женски фигури, излъчващи фина еротика, като поезията за любовта. Част от тях са изложени в галерия „Контраст“. Събрани на едно място заедно с графиките, те разкриват връзката с всичко, което ставаше около нас, с променящия се свят на идеите и на живота ни въобще, а теракотите и пластиките от катран, събрани в този нов дом-ателие, като че ли най-ярко изразяваха тези виждания. Те наподобяваха воини, които се бранеха, но безуспешно, от навлизащия и в порите ни семплифициран свят. Външно приличащи на рицари с брони, отвътре тези герои бяха кухи – опразнени от съдържание. В тях той използваше освен цвета, но и катран, за да нюансира възприятието им. Катранът в съчетание с „намерени“ материали най-пълно отразяваха неговия южняшки темперамент, стигащ до екзалтация в словесното и пластическо осмисляне на новата ни екзистенция. Нунцио Биббò, чиито рисунки и графики днес са изложени в галерия „Контраст“, премина през живота и изкуството като активен свидетел на своето време и страсти, като един вечно търсещ и въвеждащ нови изразни средства в своето изкуство творец. Той бе например този, който откри емоционалната сила на цвета в скулптурата и го включи активно в работите си. А тези от цикъла „Вòини” (рисунки и пластики), при последното ми посещение в неговото ателие (Нунцио си бе отишъл на 19 октомври 2014 г.), приличаха на гвардия от йератични фигури, запълнили долния етаж и древни пазители на спомените и вечните човешки достойнства. Те напомняха за несъществуващите вече идалговци в своето колебание за място между сегашния свят и митологичното им излъчване. Пред мен сред неговите любими сюжети от пейзажи, двойки, влюбени, жени и групи изплува тази на воина, не този, който побеждава в битките, а воинът на нашето ново хилядолетие, този, направеният от отпадъци, железа и катран с кървави петна по разкъсаното тяло, с една дума, импотентният воин, воинът без оръжие, воин, който не можеше вече да влияе върху процесите на днешния ден. Воинът на Биббò и в пластиките, и в рисунките, със своята несъстоятелност ни приканваше да помислим за новия защитник, за новия спасител, който може да е всякакъв, но не и този днешен, направен от изхвърлените ни отпадъци. Всъщност това е и посланието на тази изложба, „Викът” на Биббò, отекващ след него и все още актуален днес. С изложбата на Нунцио Биббò в галерия „Контраст“ очакваме именно това послание да открият желаещите да си спомнят за него. Послание, което е актуално и напомня на всички нас за основното призвание на изкуството – да се занимава със смисъла на живота. Аксиния Джурова Il ritorno “Il grido” di Nunzio Bibbò Disegni e grafica nella Galleria “Kontrast” Nella Galleria “Contrast” sono esposti disegni e incisioni del famoso scultore italiano Nunzio Bibbò. Colui che nel 1989 viene rappresentato nel Salotto dell’Unione dei pittori bulgari in via Scipka 6 e nel 2011, nella Galleria dell’Arte Straniera, con mostre retrospettive di scultura, disegni e grafica. Non a caso le sue sculture fanno parte dell’esposizione del panorama artistico del XX secolo alla Galleria Nazionale di Arte di Sofia (Kvadrat 500). Chi è effettivamente Nunzio Bibbò scomparso tre anni fa (2014), uomo di figura robusta e bassa, sempre col suo capello non indifferente, personalità emozionale e espansiva, forte interesse per il sociale, legatosi alla Bulgaria, ai suoi tanti amici e scegliendo la bulgara Ekaterina Bibbò come consorte per gli ultimi decenni della sua vita? Affascinato da Arturo Martini e Medardo Rosso, Nunzio pensava che senza misticismo non si possa fare arte, perché gli si toglierebbe carisma. Il famoso critico italiano Cesare Zavattini, in occasione della sua mostra ad Arezzo nel 1979, scrive: “…la sua stilistica però non è fatta schematicamente: perché sotto quei linguaggi si scopre la fiamma, l’urlo di Gemito , che è poi il drammatico appello che viene dalle popolazioni meridionali delle quali Bibbò è indubbiamente uno dei più alti interpreti di oggi” Nunzio è allievo di Emilio Greco - rappresentante del classicismo nella scultura moderna, di Augusto Perez, di Umberto Mastroianni, con il suo astrattismo e di Marino Mazzacurati, e la sua figurazione. L’esordio artistico di Nunzio Bibbò in Bulgaria inizia nel 1980, a seguito della mostra del pittore Ennio Calabria, noto con la sua espressività e impegno sociale. Nunzio porta con se la brezza mediterranea italiana, il mondo della tradizione contadina, ricca di solidarietà, e gli anacronismi tipici del suo luogo di origine (Castelvetere, nell’Alto Sannio, in provincia di Benevento). Un luogo famoso con i suoi “terracottari” – artigiani della tradizione della creta, il suo materiale preferito. Nunzio fa parte di un’atmosfera, di un tempo senza tempo, tipico di questo luogo che diventa mitico dopo averlo demitizzato. Portatore della tradizione della sua terra, portava i segni di quel mondo arcaico, affascinante per la marcata autenticità. I suoi paesaggi architettonici, nei dipinti e nella grafica, con case e mura di pietra, alternate agli stretti vicoli, erano portatori di una memoria storica, ancestrale. Lo stesso si può dire dei suoi paesaggi di pietra, che fanno tutt’uno con la natura e hanno qualcosa di Primordiale. In questo modo la forma effimera e densa s’intreccia con la certezza di un modo autentico e originale, e lo stupore mistico della creazione rammenta la sua supremazia, dimenticata dall’uomo esaltato dal progresso tecnologico. Questi paesaggi che nascono dalla terra come testimonianza archetipica, pieni di vita , frutto dell’autentica modellazione della storia. Lo stesso sentimento trasmettono i gruppi riuniti nell’affrontare le avversità nella vita. Se guardiamo i personaggi disegnati e scolpiti, sono bassi, cupi, con teste rotonde occhi grandi e labbra sottili, il loro archetipo antico non ha niente in comune con i popoli antichi romani, greci, normanni o nessun altro popolo antico che ha attraversato quel territorio. Tutto questo ci indirizza verso le antiche figure italiche mentre la serie dei dipinti e grafiche di figure femminili in vesti semplici ricordano le madonne contemporanee con il suo segno e spiritualità. Durante gli anni ‘70 – ‘80 Nunzio alloggiava in un seminterrato a piazza Vittorio, vicino a stazione Termini e alla chiesa di Santa Maria Maggiore. Lo spazio ricordava le antiche catacombe e, in fondo poteva viverci e lavorare. I corridoi stretti colmi di terracotta, frammenti di scultura e i materiali di tutti i tipi, necessari per lavorare, sparsi dappertutto; l’unico spazio per vivere era composto da un letto in ferro, un piccolo tavolino e pochi accessori per preparare un the o un caffè. Si poteva sempre assaporare una buona pizza in una delle tante trattorie e pizzerie nei dintorni della piazza. Proprio qui, in questa catacomba nascono alcuni dei più interessanti idee e progetti realizzati da Nunzio, per esempio le porte della Cattedrale di Reggio Calabria realizzate più tardi (1988) e parte dei disegni e delle grafiche presentati della Galleria “Contrast” a Sofia. Negli ultimi anni Nunzio ha dedicato parte del suo tempo allo sviluppo e alla realizzazione del progetto del gruppo artistico “Il Grido”. L’idea è nata per aggregare artisti di diverse generazioni (ignorando le differenze generazionali) uniti dal bisogno di essere ascoltati dalla società, cercando punti comuni nella ricerca artistica. Il gruppo era composto dal pittore Giovanni Battista Cuocolo, gli scultori Nino Pollini, Leandro Lottici e Aulo Pedicini e il fotografo Nico Marziali. Dovevano unirsi anche gli artisti bulgari Liubomir Dobrev, Stanislav Pamukschiev, Ivo Hadjimischev (fotografo), Vladimir Schukisch , gli artisti olandesi Marko Markov (suo amico bulgaro di adozione olandese) e Antony Den Rider. Come curatori dovevano essere Emanuela Gregori e Axinia Džurova. L’eterogeneità del gruppo è dovuta alle ricerche comuni di artisti di diverse generazioni, uniti dallo stesso bisogno di “fare” arte nato tenendo conto dell’isolamento dell’uomo moderno. L’organizzazione di un simile gruppo artistico ha richiesto grande sforzo, considerando la solitudine nella quale la modernità, i suoi tempi frenetici, spinge tutti gli uomini, compresi gli artisti. Il relativo manifesto annunciava il bisogno di ognuno di far sentire la propria voce, aprendosi verso gli altri e arricchendosi attraverso lo scambio di idee e opinioni. Alla fine degli anni ’80, Nunzio cambia residenza e si sposta in uno dei quartieri della periferia di Roma, densamente costruita, determinando un’atmosfera nella quale Pasolini avrebbe potuto costruire la trama di un nuovo film. La chiamerei atmosfera neo-pasoliniana, con l’apparente pigrizia del quartiere, dalle finestre filtravano i rumori dei nuovi abitanti di questi nuovi paesaggi urbani. Ora la gente del sud è lentamente sostituita dai nuovi inquilini dei paesi asiatici, africani, dell’est Europa e dei paesi slavi. L’appello e l’idea del gruppo “Il Grido” è stato prodotto appunto nel nuovo studio di Nunzio, in via Casilina, il cui capo e ispiratore è stato Nunzio Bibbò. Il suo studio è a piano terra, al centro di un grande parco a forma di spirale, rifugio di una miriade di garage, e che allora aveva tanti fiori, giardini e lo spazio per bambini che, a differenza dalle nostre generazioni, vi giocavano fino a tarda sera inventando i giochi più divertenti, vivendo un’infanzia spensierata, inconsapevole di quanto era felice. La grande casa/ studio di Nunzio, dotata di non tanta luce, era però un accogliente rifugio per molti viaggiatori dei nostri ambienti artistici che passavano, attraversavano e superavano l’Italia. L’interno, come è sempre stato per Nunzio, era semplice ma confortevole, anche per il pernottamento di quanti, fra i colleghi, erano rimasti senza la protezione in patria, e per organizzare incontri e discutere idee. In questo grande studio Nunzio ha creato i disegni e i pastelli di bellissime figure femminili, dal sottile erotismo, com’è la poesia dell’amore. Parte di loro sono esposti nella galleria “Contrast”. Raccolti assieme alle grafiche svelano ciò che accade intorno a noi, insieme al continuo cambiamento del mondo delle idee e della vita in generale, che le terrecotte e le sculture di catrame sembrano esprimere tutto ciò chiaramente. Così come i guerrieri che cercano di difendersi invano dall’invasione, fino al midollo delle ossa, di un mondo semplificato. Esternamente sono cavalieri dotati di armatura, all’interno questi eroi sono vuoti – svuotati di contenuto, di catrame colorato e materiali di recupero raggiungendo in pieno la propria espressività mediterranea ed esaltando il dialogo e la plasticità razionalizzate della nuova esistenza. Nunzio Bibbò, con i disegni e la grafica esposta nella galleria “Contrast”, ha attraversato la vita e l’arte con la sua attiva testimonianza del suo tempo e la passionalità di un instancabile ricercatore che introduce nuovi mezzi espressivi con la sua arte. Ha scoperto la forza espressiva del colore nella scultura e l’ha resa protagonista nel suo lavoro. Durante la mia ultima visita nello studio di Nunzio, scomparso il 19 ottobre 2014, nel piano inferiore dello studio i suoi guerrieri e i cavalieri apparivano come figure ieratiche ed eterni guardiani della memoria e della dignità umana. Ricordano il dialogo che perdura tra il mondo di oggi e l’espressione mitologica. In mezzo ai suoi soggetti preferiti – paesaggi, coppie, donne e gruppi –, mi è apparso il guerriero, non quello vincente nelle battaglie, ma il guerriero del nostro millennio di materiali di rifiuto, ferro, catrame e dal corpo ferito, un guerriero impotente e senza armi, il guerriero impossibilitato a cambiare i processi del tempo. Il guerriero di Bibbò, nella sua esperienza fallimentare, invita a riflettere alla esigenza di dotarsi di un nuovo difensore, o un nuovo salvatore, ma non creato dai nostri rifiuti. Effettivamente questo è il messaggio della mostra, “Il grido” di Bibbò, che risuona dopo di lui ed è ancora attuale. Con la mostra di Nunzio Bibbò nella galleria “Contrast”, si vuole ricordare questo messaggio, e cioè che la principale missione dell’arte è occuparsi del senso della vita. Axinia Džurova

Галерия "Контраст"

Избраната локация – ул „Цар Самуил” 49 не е случайна. Това е улицата на галериите. Никъде в столицата, няма толкова много галерии на една улица. Нещо повече, в съседните преки, освен галерии, има много антикварни магазини, ателиета на художници и арт студия. Това превръща района между булевардите „Витоша”, „Христо Ботев”, „Патриарх Евтимий” и улица „Алабин” в цял артистичен квартал. Наоколо всеки ценител на изкуството може да намери подходящата картина или антикварен предмет, да поговори с галеристи и художници, или пък просто да се наслади на досега с изкуството.

Автор на фокус

НУНЦИО БИББÒ

НУНЦИО БИББÒ 1946 – 2014 кратка биография Нунцио Биббò е роден на 23 март 1946 г. в Кастелветере (Беневенто, Алто Санио). Изложбеният му дебют датира от 1969 г., когато представя първата си самостоятелна изложба от рисунки и керамика в библиотеката S