ЖЕНАТА "...със и без ореол..."

Автори: Матей Матеев

Изложба на Матей Матеев – Матю

            На 2 февруари, известният и един от яростните съвременни експресионисти на своето поколение Матей Матеев – Матю, открива в салона на Галерия „Контраст“ изложба на тема „Жената“. Роден в Кюстендил, но вписал се бързо в духа на класическата пловдивска бохема още през 80-те години на ХХ век, художникът ще изненада своите почитатели и не само тях. Сигурна съм, че тази изложба няма да мине тихо и ще предизвика коментари, вариращи в двата крайни полюса – на приемане и отхвърляне. И това е така, не само заради експресивния и ярък стил на Матю, но и поради това, че той се опитва да прибави към известния роман на френския писател Ги Бештел „Четирите жени на Бога. Блудницата, вещицата, светицата и наивницата“ (Издателство Изток –Запад, 2016) и още нещо.

            Неговите мащабни женски фигури върху зебло запълват цялото пространство на картината и ни гледат в упор, без свян, в своята голота и похот. Чрез избрания зрелищен ракурс, с неприкритата на места гротеска, без никакво притеснение от страна на художника, дали ще се харесат или не, те са свалили маските на фалшивия морал и са станали съучастници в психотеатъра на греха и човешките страсти. Така те излизат извън рамките на „четирите жени на Бога“ с опустошителната ярост, с която влизаш в „играта живот“.

            Известно е, че в източнохристиянското изкуство иконографията на жената въплъщава белезите на непорочност и святост, за разлика от католическото изкуство, където тя е изобразявана в своята божественост и грешност. Жените на Матей Матеев се изправят пред нас в цялата си голота, без свян и комплекси за своя пол, те са хищници и жертви, разпънати между Ада и Рая, доброто и злото, най-низшите и най-възвишените страсти, качени на пиедестал и паднали от него… със и без ореол.

            Те са далеч от „вечната, извънвременна богиня на живота“, както ни я представяше Дечко Узунов, извън мъченицата и светицата, въплътени в образа на Мадоната. Те са просто такива, каквото е времето, в което живеем, разпънати между изява и потиснатост, прикритост и разголена откровеност, примирение и скръб. Объркано време. Време на показност и фалш.

            Но не мислете, че това е всичко, което ни показва Матей Матеев в тази изложба. Той е известен и като автор на ръчно изработени уникати – книги с афоризми и рисунки към тях, които ще видим в изложбата. В един от тях той казва: „Никой не може да ми вземе слънцето“. И това е точно така. В една от картините жената е прегърнала Глухар, тази стигаща до самозабрава в изказа на любовта си птица. И вярвам, че това съвсем не е случайно. Дали не е допълнението към четирите определения за жената и то връщайки я към изконните й свойства?!

            Не знам, това оставям на интуицията на тези, които ще дойдат да видят необичайния поздрав на Галерия „Контраст“ към идващия месец на Жената.

 

                                                                                                                                                 Аксиния Джурова