Стоян Чуканов акварел

authors: Стоян Чуканов

Преди близо двайсет години, в един разговор по повод негова самостоятелна изложба, Стоян Чуканов ми каза: „Не е важно колко бързо се развива един художник, а колко дълго“. После пътищата ни се разделиха и през годините аз се убеждавах в правотата на неговите думи.

Стоян Чуканов се завърна по-мъдър, по-уверен и по-верен на себе си от всякога. Различията в културните контексти, своеобразието на художествените ситуации и динамиката на пребиваването между „там“ и „тук“, както в географски, така и в естетически смисъл, струва ми се са изиграли ролята на мостове, които свързват не толкова топосите, колкото съхраняват връзката със собствения и неповторим „аз“, без който изкуството е невъзможно.

Проявленията на този „аз“ в различни жанрове на визуалните изкуства – от графиката, илюстрацията и книжния дизайн до живописта и стенописа – формираха у Стоян Чуканов онази толкова ценна и същевременно рядка способност да използва техните специфични принципи и изразни възможности за своя лична „употреба“. Да ги съизмери със собствената си пластическа и философска скала на ценностите, която наричаме личен стил.

Изложбата, с която Стоян Чуканов се представя в галерия „Контраст“ е най-доброто доказателство за това. Тя го разкрива като автор, все по-настойчиво проникващ в една територия, ревниво пазеща тайните си само за посветени. Акварела – в онова негово съчетание на овладян опит и спонтанен артистичен жест, в непрестанното дирижиране на една живописна материя – трудна, своенравна, нетърпяща фалшиви интонации.

Зададем ли си въпроса какви са ориентирите в тази територия, кои са нейните опорни точки ще видим, че на художника не се налага да се лута дълго из пространствата на умозрителното: достатъчни са няколко къщи, силуета на едно дърво и луната, надничаща в прозорците. Лаконизъм, който предпочита да изразява, пред това да изобразява.

С всеки следващ акварелен лист художникът повдига завесата пред един хармоничен, дружелюбен и по детски топъл свят, чиято фрагментарност го прави по-близък, опознат и осмислен. Мотивът се повтаря с особена настойчивост в безкрайната градация на емоционалните състояния. Пламтящ в пожара на слънчевия ден, сияещ и окъпан от пролетния дъжд или глъхнещ в припадащия здрач на вечерта.

Всъщност синтетизмът на Стоян Чуканов е достатъчно изведен като творчески метод, за да си служим непредубедено с категории като време и пространство без необходимата доза условност. Пространството, цветът и формата са изгубили миметичните си свойства да обозначават определени смисли и представи, за да изведат художествения образ на други семантични нива.

Многослойната акварелна техника предоставя на художника възможността да гради, да моделира, да извайва форми и обеми в един дълъг и сложен процес на непрестанно проникване в живописната тъкан на творбата. Широка и уверена, четката извайва формата, потапя я в дълбочина през меките преливи или контрастно очертава пространствените зони. Тоналностите са интензивни, свежи и прозрачни. Материалната субстанция на акварелния слой отразява светлинните лъчи и придава допълнителни живописни стойности на багрената хармония. Графичните акценти задържат погледа върху лаконичен, но добре намерен детайл. И всичко това е споено в стабилната, конструктивна и архитектонична композиция, в песенната ритмика на цветове и форми.

Стоян Чуканов е дълбоко в своя свят, на своя територия. Вглъбен и възторжен. Стъпил на своите мостове, които продължава да гради. Мостове, които свързват въображаемото и реалното, изреченото и недоизказаното, мечтата на детето и съвременната мисловност на художника.

 

Николай Ущавалийски