Танцуващият по въже Хомо Луденс Онник Каранфилян – 30 години в графиката

authors: Онник Каранфилян

За едни животът е безкрайно изпитание, борба да оцелееш, за други е забавление, с което преминаваш през бурите.  За Онник Каранфилян  „животът е много отмъстителен, ако не го живеем истински“ – казва той.

            Въпросът е какво се разбира под „истински“. Ако съдя по девиза му „За мен изкуството  е било винаги едно предизвикателство, чрез което се опитваме да се докоснем до Създателя и едновременно една безкрайнаигра“, то тогава бихме могли да кажем, че за Онник животът е игра на въже,   по което можеш да ходиш ако знаеш как да балансираш.

            В една от гравюрите си, включена в изложбата му в Галерия „Контраст“ и наречена „Аз съм тук“, Онник е разперил ръце, стъпил върху огънато въже, под което са две кълбета, през оплетените възли на които той е успял да премине.

            В друга гравюра, отново играещ на въже, той е излязъл като победител  след преминалите препятствия, за разлика от останалите, накацали или оплетени в криволиците на конците, задържали се или изхвърлени от гравитацията на въртенето, хора.  Към  тях амурчето е насочило своята безпощадна стрела.

            Виртуозен рисувач с невероятна фантазия – онаследена и натрупана, Онник е майстор на дълбокия печат. Във време на доминиране на дигиталните технологии, той продължава  да работи  в техниката на сухата игла, офорта, мецотинтото и акватинтата. Гравюрите му са буквално енциклопедични с богатата метафорична образност, предполагаща ерудиран прочит. С многопластови естетически  и художествени внушения, те буквално те принуждават  да спреш,  да се вгледаш  в безкрайното количество  сюжети, фигури  и детайли, често събрани на едно място по фантасмагористичен начин, типичен  за този Homo Ludens, вечно играещ, забавляващ се и самозабавляващ се художник, но който казва: „Животът е като алкохола, не поемай повече отколкото можеш да понесеш“.

            Не съм срещала друг, който така да се забавлява, разглеждайки собствените си гравюри, защото повечето са плод на импровизация, в които има и цитати от различни художници, като например Ван Дайк,  или от Ренесанса, от Дюрер  и т.н., вплетени като калейдоскоп в гравюрите му. Тези, в които, като в повтарящ се рефрен звучи „Мemento vivere, memento mori“ („Не забравяй живота,  не забравяй смъртта“). Имам усещането, че страхът от смъртта явно го съпътства през цялата му игра с живота и провокира  въображението му до степен да се заблуди, че го е преодолял. Тази игра при Онник се олицетворява чрез въжето и неговите възли. "Възлите, които сами си връзваме, в които се оплитаме и цял живот се мъчим да разплетем. Тръгваш по право въже, после стигаш до неговите криволици, сплитания и ако си съумял   да ги разчетеш  отново си се озовал на правия път.“ Онник разбира играта-живот в духа на "Теория на играта" на  проф. Джон Неш „Ако аз мисля ти да си добре и аз ще съм добре“, затова за него е важно не какво имаш в живота, а за какво го имаш, т.е. за какво живееш.

            В изложбата на Онник Каранфилян са представени и правените от него книжни знаци- ex-libris – знакът, пряко свързан с живота  на книгата, появил се още през XV век като своеобразен  герб за притежание, за лична идентификация  на книгата. В екс-либриса, който понякога неправилно се определя като  графика  малък формат, Онник е един от фаворитите не само у нас. И тъй като при този своеобразен етикет  - запазена марка на притежателя на книгата, винаги присъства конкретната личност, Онник развива пак своята фантазия с оправдана илюстративност в изказа  и находчивост  в избора на детайлите.

            Показаните гравюри в изложбата на Онник  Каранфилян в Галерия „Контраст“ са само малка брънка от пъзела  на изминатия дотук път на ходещия по криволиците и възлите на въжето-живот художник. Докъде е стигнал той ще преценят тези, които видят тази необичайна изложба на Хомо Луденс, на играещия със  съдбата си и забавляващ се до полуда Онник. Това е едно атрактивно забавление, но без комедийно-пародийния   начин от типа на Каталани, макар че понякога персонажите му са с ореоли от банани, но неговият изтънчен хумор, напомнящ и раблеанската забава, предполага ерудиран прочит. Вземете лупата, поставена до гравюрите в  изложбата, за да се опитате да разгадаете лабиринта от  образи и случки, включени в неговите работи. И така може би ще разберете защо Онник се е изобразил в „Аз съм тук“ с разперени  свободно ръце, победоносно стъпил  върху извивките на реещото се в небето въже на собствения си живот.

                                                                        Проф. Аксиния Джурова