Tялото Eнио Калабрия в Галерия „Контраст“ ( 60 години творческа дейност)

authors: ENNIO CALABRIA

Tялото

Eнио Калабрия в Галерия „Контраст“

            На 17 май в 18,30 часа Галерия „Контраст“ открива изложба на италианския художник Енио Калабрия, един от най-ярките представители на европейската фигуративна живопис. Изложбата е посветена на 60-годишната му творческа дейност. И това не е случайно.

През 1980 г. Енио Калабрия откри своя изложба на Шипка 6, която повлия върху развитието на българското изкуство в пластичен и идеен план. Днес негови творби са част от експозицията на „Квадрат 500“, заедно с тези на Ренато Гутузо и Нунцио Бибо, последователно гостували в София през 1976 и 1980 г. Кой е Енио Калабрия?

Роден през 1937 г. в Триполи, стартът му започва още в 1958 г., когато е на 21 години, с първата самостоятелна изложба в Галерия „Ла Фелука“, а през 1961 г. е вече част от кръга на художниците Уго Атарди, Лоренцо Веспиняни, Фернандо Фарули, Пиеро Гучоне, Алберто Джанкуинто, които заедно с критиците на изкуството Антонио де Гуерчо, Дарио Микаки и Дуилио Морозини, съставят групата „За и против“ (Il pro e il contro). Художниците в нея са известни с работите си предимно в областта на фигуративната живопис. Голямата популярност на Енио Калабрия обаче му донася участието още през 1964 г. на Биеналето във Венеция, на което от 1974 до 1978 е член на Административния съвет.

В луксозното издание на „Сатирикон“ на Петроний Арбитр, с илюстрациите на Енио Калабрия и с поместено в началото писмо на Федерико Фелини до Енио Калабрия, Фелини отбелязва:

„Не зная къде точно твоите великолепни рисунки съответстват на текста и къде е произволната интерпретация, но, мисля, че ти на място поставяш актуалните проблеми на този свят – творчески, естетически и политически, които добре познаваш, като разбираш същевременно, че има големи изключения и че съществува проблемът между изкуството и живота, изкуството и обществото, изкуството и преобразуването на света.“

Тези проблеми занимават и до днес художника и смея да твърдя, философа Енио Калабрия. Като се започне от видените през 1980 г. картини от цикъла „Венеция“, с отчаяния еротизъм в отношенията мъж-жена и града на дожите, изобразен с неговите мътни води, създаващи усещане за потъване в пропаст на цялото обществено устройство и се стигне до повика му за запазване на „качеството живот/ човек“ в изложбата „Човек и природа“ (Uomo/Natura), показана в Градския музей на Умберто Мастрояни (2012). В Каталога към тази изложба, той помества своята концепция под надслов „Историята и природата“ (La Storia e la natura), в която отбелязва: „…очевидните промени в климата… изискват от всички нас да „пораснем“ и да изградим нова култура, която да положи в своите основи уважението към живота и да определи неговото запазване като най-висша цел…“ И по нататък „… днес свободната воля се е превърнала в опасен произвол, защото е загубила жизненоважна отправна точка – тази за извечното, непрекъснато и вечно дишане на природата.“

Защо Енио Калабрия така упорито защитава чрез творчеството си още от началните си изяви на 21 години ( през 1958 г. е първата му самостоятелна изложба в Рим) и до днес човешката фигура до степен никога да не рисува натюрморти или пейзажи? На какво се дължи, че   продължи да портретува близо половин век, ми е трудно да отговоря, но е факт, че през 2008 г. (5 юли – 7 септември), когато събра за първи път в изложбата „Лицето и времето” портрети и автопортрети, рисувани през годините от 1960 до 2008 г., можеше да се проследи цялостното му развитие за тези близо 50 години?

Освен безспорните изразни средства на неоекспресионизма, използвани от Енио Калабрия, и по-специално тези на Оскар Кòкошка, в неговия стил се откриват и елементи от динамизма на Бочони и Чезане, цветните експерименти на Бала, деформацията на Бейкън, монументалността на Сикейрос, летящите композиции на барока и ако се върнем още назад във времето – експресията на Гоя и екстаза на Делакроа. Неговият динамичен живописен език, вибриращ и чувствителен към събитията на своето време, носещ „усещането за съществуване”, дава основание и, мисля, с пълно право да го сравнят с пеликана, птицата, която храни своите малки с парчета от собствената си плът. Тръгнал от ангажираната до публицистичност тематична живопис в началото на 60-те години, отразил отварящите се драматични колизии, заплашващи урбанизирания до безумие съвременен град Калабрия, стига до пълното себеотдаване в опознаването на себе си.

Но не само това е поводът да го покажем отново в София, има и още нещо. Това е вечно движещият се с проблемите на времето художник. Този, който и днес е като магнит и събира около себе си своите приятели, за да свери часовника си, който той не допусна да спре някъде там през 60-70-те години, времето на неговия шеметен тогава, а бих казала продължаващ и днес, успех.

Изложбата на Енио Калабрия в Галерия „Контраст“ е под надслов „Тялото“, което също не е случайно. Това ни напомня думите на Пазолини „Тялото, тялото – началото на всичко, трябва ли то да изчезне?“ В нея са включени творби от 60-те години до днес – живопис и графика, избрани от личната колекция на неговия приятел и изкуствовед Луиджи Мартини и с участието на емблематичната картина „Внезапно“ (2017), притежание на Георги и Ваня Зъбчеви. Част от пастелите представляват етюди към големите платна на Енио, излагани през годините. Чрез сериграфиите, офортите и монотипиите може да се проследят етапите, през които минава художникът. Много от тях са авторски отпечатъци и се показват за първи път пред българска публика.

Изложбата е придружена с каталог на три езика (български, италиански и английски) и с репродуциране на всички експонати. Изложбата и каталогът, и цялата логистика по подготовката се осъществи с изключителното съдействие на Енио Калабрия, Луиджи Мартини, Рита Педонези, Георги и Ваня Зъбчеви, на Италианския културен институт в София и неговия директор г-жа Луиджина Педи, на посланика на Италия в България Н. Пр. г-н Стефано Балди, на Лаврен Петров - собственик на галерия „Контраст“ и на Фондация „Елена и Иван Дуйчеви“.

 

                                                Проф. Аксиния Джурова