Величко Минеков е майстор с голям диапазон – от малката пластика и портрета до внушителните монументални паметници, между които са релефните композиции от Паметника на Априлското въстание в Панагюрище (1976), Гранитните композиции от Арката на свободата, Беклемето (1977), Сердика (1977), Паметникът на Ивайло (1978), скулптурният ансамбъл Спартак (1979), Паметникът на хан Аспарух (1981), Паметникът на Съединението в Пловдив (1981) и др. Той е от малцината наши творци, имали шанса да учат едновременно при тримата големи класици на съвременната българска скулптура – Андрей Николов, Марко Марков и Любомир Далчев и да познава лично и да пребивава в ателиетата на Марсел Жинон – последният от големите класици в европейската скулптура, Хенри Мур, Задкин, Асен Пейков, Мацини.
Сред емблематичните негови пластики са „Селянка“ (1956), „Почивка“ (1957), „Майчинство“ (1957), „Жажда“ (1958), „Орфей“ (1969), „Родина“ (1982), „Майсторът“ (1982), „Прегръдка“ (2006).
Величко Минеков е роден на 13 октомври в село Мало Конаре, Пловдивско. Негови творби се намират в Националната художествена галерия в София, в Софийска градска художествена галерия, в редица областни галерии в страната, както и в Русия, Швейцария, САЩ, Унгария, Германия, Австрия, Италия, Иран, Египет и др.
Със своето творчество той е свързващата фигура между традиционната и модерната риторика в съвременната пластична култура у нас.