Роден съм на 8 март1953г. Може би първите ми спомени за цвят са свързани със слънчевата светлина, слънцето и водата. А първите ми спомени с рисуване са от нагледния урок с акварел на художника Данаил Дечев, приятел на семейството. Тогава бях около 7-8 годишен. Малко по-късно ми донесоха подарък, акварели „ Ленинград ” с доста на брой наситени цветове, които много ми харесваха. Започнах да „ цапам ”, „ прерисувайки ” акварели от наши известни художници от списание „ Български турист ”, главно Щъркелов.
Може би към 4-ти клас дойде и голямата емоция на маслените бои. Ваня Дечева, дъщеря на „ чичо Дечев ” ми показа как се рисува с маслени бои и ми даде най-общи напътствия. Започнах да рисувам пейзажи от Симеоново от вилното място на Дечеви.
Карамфила, „ леля Фиче ” съпруга на Данаил Дечев, покойник тогава, се навърташе около мен, дали ми е удобно, дали съм жаден и не ме ли напича много. А аз упоен от мириса на маслените бои и цветовете им възприемах от околния свят главно това, което рисувах. Рисувах и морето с плажа, когато летувахме там.
Около 6,7-ми клас с мой съученик участвахме в конкурс за детска рисунка. За моя изненада спечелих трета награда. От читалище „ Славянска беседа ” изпратиха рисунките ми на международна изложба за детски рисунки в Румъния, за което получих грамота от тяхното министерство на културата. В прогимназията учителка по рисуване ми беше Сузи Аронова. Винаги получавах похвали и твърда шестица, а Борян шест плюс. По-късно той следва художествена академия в Чехословакия.
Завършвайки гимназия по съвет на Ваня Дечева, се насочих да кандидатсвам архитектура, художник да ставам било много трудно да се пробие, конкуренцията била жестока. Малко преди приемните изпити взимах ежедневни уроци в групите на Деньо Чоканов. Той ме наричаше „ царят на хвърлените сенки ”. Влязох архитектура на първо място. По време на следването имахме часове и практика по рисуване и моделиране. Аз рисувах и в свободното си време. Вече бях се запознал със световните художници, класици и импресионисти и разбира се бях запленен и повлиян от тях.
След завършване на архитектура трябваше да се усвоява професията и рисуването отстъпи на заден план, престана, защото вече „ рисувах ” сгради. Но винаги съм живеел с мисълта, че отново ще преживея емоцията на рисуването с бои и цветове. По време на архитектурната ми практика 80-те години имам много ярък спомен, свързан с Дечко Узунов. Явявахме се на комисия с проект за паметник на Съединението в Пловдив. Архитект Лозан Лозанов, скулптор Величко Минеков и моя милост, все още „ млад ” архитект и главен макетист. Дечко Узунов с неговия вид на мъдрец, член на комисията попита кой е правил макета и когато ме посочиха, ме похвали, че имам много добро чувство към съчетаване на цветовете и много добре съм изфабрикувал умалената фигура по модела на Величко Минеков.
Одързостен подсъзнателно от „случките ”,разказани дотук аз започнах да рисувам отново и да се самообразовам, изпаднал в плен на старата-нова емоция. Обичам цветовете и искам да ги използвам на границата, както аз я усещам.
Октомври 2011г направих първата си изложба в галерия „ЛИК”. Казвах си, една картина да бъде купена, ще ми е достатъчно. Явно проработи късмета на новака и бяха закупени 15, а после и още.
Октомври 2015г осъществих втора изложба, за която беше излъчен репортаж по БНТ
в предаването ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА.

Веселин Петканчин