„ГРАДЪТ УТОПИЯ“ Николай Тотев

Автори: Николай Тотев

ГРАДЪТ УТОПИЯ

 

Понякога ревнувам те от шумните тълпи

От влажните погледи на лудите

Вечер с теб пием огнени питиета

спъваме се в грапавите улици

Винаги се събуждаш до мен

Галиш нежно душата ми

Моя малка Самота.

 

След мрак винаги идва светлина. Когато будувам вечер и гледам звездите, не ми се вярва, че ще дойде утрото. За мен това е чудо. Градът се събужда. Като стара машина се забързва: едно, две, три...Слънцето изгрява и ослепява очите. Хората хукват по прашните улици тук сред болка и радости. Сред гняв и възторг преминава човекът. Само гарваните потрепват по дърветата, чакащи плячка. Градът, където влюбени бягат от изгубените тълпи.

Аз също тичам сред тях. Търся чисти души и слушам прекрасни истории. Така се раждат картините. Човекът за мен е най-големият извор на вдъхновение.

И, ако не харесваш този забързан град с разделени хора, измисли свой.

Аз опитах да пресъздам своя град. Може би и в него има малко тъга, но е пресъздаден с мои цветове. Това е моят подарък към вас!

 

Николай Тотев