През скърби и тегла, докрай едни и същи с чието бреме тегнат мълчаливите ни дни,
щастлив е този, който с крилата си могъщи издига се към ведри и слънчеви страни,
щастлив, чиито мисли политат към ефира подобно чучулиги в лъча на утрината,
и който, над живота понесъл се, разбира езика на цветята и немите неща.
Бодлер
Ирина Иванова е художник, чийто пластически почерк и език притежават онази образност и категоричност присъщи на осъзнатото чувство на твореца в себе си. Тези платна пред нас ни разкриват София, градът, който до болка ни е уж познат, но от един нов ракурс с много лица. И в този град разказът за него повежда Трамваят. Някои от нас зрителите помнят мотрисите със зелен цвят стремително нахлуващи по релсите през софийските улици огласяйки ги с весел или тревожен звън. Постижение е за Ирина Иванова е, че нейните платна те карат да се заслушаш в тях. Едно строго око на твореца ти разкрива София - градът.
Онзи град, който не е нито апокалиптичното чудовище, прокълнато от поетите, нито пустинята където бродиш, за да намериш оазисите на някакъв смисъл на своето съществуване. По-скоро това е пространство, гъсто населено и трудно проходимо като гора, но не Димчо Дебеляновата гора от рада за вечни истини. Тези криволици и тези перипетии израстват по пътя ни естествени и непреодолими каквито са нашите собствени преживявания и комплекси, мигновени или колебливи озарения криволичещи мисли без ясен край, но понякога жестоки и безапелационни. „Уж съвсем прозаична Голгота е“ както писа един поет и все пак това е проза чиято мрежа се мятаме всекидневно без да я разкъсваме.
Ирина Иванова ни представя образа на София не като шоу, а като повод за сериозни размишления. Разнообразието на различните аспекти от лицето на този град съответства на пъстротата от впечатления и преживявания, които ни следват по неговите, съпътстват ни и пробягват край нас. Животът в големия град носи в себе си нещо калейдоскопично, но вярно е и това че всеки е свободен да защити своята представа за града. Трудно е да разказваме чувството. Думите не могат да предадат любовта към баграта и онези мигове, когато ръката на художника чертае първите щрихи на бъдещият образ. Ирина Иванова създава образа на София жив и притегателен и избраният от нея трамвай като разказвачът от приказките на Андерсен ни повежда през него с оптимизъм надежда и радост.
Пожелавам на Ирина Иванова по трудният път, който е избрала, този на изкуството - дете капризно и жестоко, много успехи, защото вярваме в нея и в таланта на модерен и искрен художник.
Розалина Пепеланова