Голите тела – „Hommage за Дечко Узунов“, показани в изложбата - неговият учител в прекия и преносен смисъл на думите, е белязал и началото и пътя на художника. Това се усеща в ослепяващите със своята чистота перлени тонове на големите платна; в полагането на маслото с бърза и лека мазга и акварелна прозрачност; в усещането за живопис, правена на един дъх (Островът – Малдивите, 2011); в пластичният му израз с излъчване на хайку – лаконичен, но даващ възможност за многопластова интерпретация.
Греди, майсторът на поетичния експресионизъм е наредил и голямоформатни платна, повечето не показвани въобще и правени в последните няколко години. И ако съвременното изкуство се разпознава с оскъдност на отдаденост и сетивност, то Греди е обратната страна на неговото лице. Живописта му е пипната с ръце, с душа, с широко отворени очи за красота и с голяма доза интелигентност. Спомням си какво е казала преди 30 години Вера Недкова по повод изложбата му през април 1986 г. на Шипка 6. „Греди, харесвам те с цялото си тяло.“ Окриляща оценка от една от най-големите дами и майстори в нашата живопис, но сигурно не случайна. Живописта на Греди диша, в нея се усеща миризмата на колендрото след преминалия дъжд, маранята и шепота на песъчинките в „Пустинята“ (2014), хладината на планината в „Музика от планината“, въздишката на наранената природа и плачът на брезата в Екология I и II.
Живописта на Греди Асса е и „Предчувствие“, както е назовал една от картините си художникът. Предчувствие за какво? Дали следващата картина „Открадването на Европа“ не ни дава отговор? Не търсете истинския наратив като сюжет в картините му и респективния отговор на въпроса. При Греди сюжетът е поднесен като предихание, като сетивност, която идва да ни предпази от последиците на задаващия се проблем, както и живописта му е направена като че ли от едва доловимия удар с перце.
Живопис, направена „Когато си силен и слаб“. Така е нарекъл картината си, посветена на Самсон и Далила. В тази живописна поредица от алегории и метафори е и темата за „Карнавала“, участието в спектакъла, в който всеки се прави на това, което би искал да бъде в живота, но го е постигнал, единствено ако е бил участник в карнавала. Художникът не е подминал и темата за нарцисизма чрез „Огледалото“, в което жената се оглежда такава, каквато е, или просто в каквато се е превърнала безвъзвратно.
Греди е от малцината, които съумяват да преминат през живота с летене, с радост, със страст и любов, дори когато боли. Той е от тези, които в обърканото ни време ще те преведе през пороя, през умиращата природа, през опожарените и изтърбушени сгради, ще те извади от дъното, ще те облее със светлина, ще те накара да заобичаш българската земя, дето ти дращи под обувките. И това го прави чрез цвета, който е светлоносен, чрез въздуха, изпълнил картините му като музика.
Изложбата в новата галерия „Контраст“ показва не само заради картините „Hommage за Дечко Узунов“, че Греди не е забравил уроците на Маестрото – да нарисуваш среда и после нещо малко за този, който може да го разчете, да направиш фона на картината като мида, с отблясък, получен от удара с перце, да обходиш всяко кътче от картината, все едно си я целунал. Новата галерия избра Греди Асса за своето начало и заради неговата светоносна живопис, за това, в което той самият вярва: „Изкуството е празник и наслада“. Затова с тази изложба на Греди Асса, която ще може да се види от 24 ноември до 29 януари и покрива Коледните и Новогодишните празници, галерия „Контраст“ ни поднася истински „празник и наслада“ в забързания делник. Дано успеем да го усетим.
Аксиния Джурова
