ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Пламен Бонев ни съблича голи – по душа и морски вълнения

Иво Алексиев

Този път живописецът Пламен Бонев поставя статива си на морския бряг. Там, както се казва, „като да е хвърлен пъпът му“ – толкова силно свързан е с морето. Изложбата „Бряг-безбрежност“, която открива на 21.01. от 18:30 ч. в галерия „Контраст“, пресъздава усещания и мисли, трепети и проникновения, себе- и светопросветления на човек в общение с морето. Морето, което още Омировата „Илиада“ нарича първоизточник и начало на всички земни неща.

В този смисъл Пламен Бонев е привилегирован. Той е един от малцината наши художници-избраници на морската необят. Един от малцината, които тя видимо допуска до себе си. Платната говорят за дълбоко посвещение в тайнства. Веднъж уловени от четката на Бонев тайнствата стават икони, които могат да бъдат отнасяни и пазени далеч. Дори да не нарича себе си маринист, Пламен Бонев е възпитаник на морето, верен апостол на неговото учение.  

А това има последствия. Пред морските пейзажи на майстора ежедневното себе на зрителя секва. Остава благоговение. Онова благоговение, което усещаме пред самото морско тайнство. То разсъблича условности. Разсъблича грижи и суети – несъвършенствата, от които така и не се отървахме… Остава съкровена голота. Оставаме по душа. По … морски вълнения.

Ако въпросът „Харесваш ли морето?“ е по-скоро риторичен, въпросът „Харесваш ли морето в платната на Пламен Бонев?“ се оказва не по-малко риторичен. От години е битуващо правило. Съвсем скоро, в сряда, 21.01., в салона на ул. „Цар Самуил“ 49 отново ще се убедим в правотата му. Насред януарски мраз ще останем „голи“. По души и морски вълнения. А този или онзи нищо чудно и да чуе морето от картините на майстора…

Абстракционист или реалист е Пламен Бонев…? Въпросът досяга майсторство в живописта. Майсторство, градено с десетилетно натрупване. Че отговорът не е лесен показва мистиката на Боневия стил – дестилат на видяно, извлечен на границата между абстрактно и веществено. Всяко платно е магическо обобщение. Хиляди морски пейзажи, хиляди морски сантименти събрани ведно. В една оголена структура. В стила на Бонев виртуозно прозира и приказност, митичност. Може би приказността и митичността на Благоевградския куклен театър, чийто сценограф дълги години е бил.

Че това не е лесна работа, лесно се разбира. Действа със стилизирани намеци. Загадки от цветни тонове и полутонове, неусетно нахълтващи в зрителската душа. Бързо рушащи прегради, с които светът я дели сама от себе си. Пламен Бонев я увлича с цветните си повърхности, който парцелира и води с ефирно драснати линии. Резултатът е съвкупност от цветове, структури и контрасти с неустоима сугестивна сила. Лесно разпознаваеми като … „боневи“. В този смисъл Пламен Бонев е един от най-разпознаваемите ни художници.

Цветовете, структурите и контрастите му трептят в отвъдна динамика. Предизвикват се. Спорят. Отприщват диалектики. Но … единствено и само, за да се прегърнат ad infinitum в безтелесно равновесие. Равновесието на споменатата „съкровена голота“. А … сякаш морето знае защо е избрало именно Бонев за неин изразител. За тълкувател на човешкото себеусещане, което в свое видение мистикът Мевляна̀ Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ описа така: „Морето, което съм, се излива в собствените си вълни. Странно, безкрайно море съм!“

Тук стигаме до темата за безбрежността в надслова на изложбата в галерия „Контраст“. Брегът като граница. Границата между суша и вода става метафора за граница между тукашно и отвъдно, между веществено и безтелесно. Граница, на която емоции, мисли и преживявания, ставайки гранични, отварят съзнанието на човек за неговата безграничност…

В изложбата духовитият художник не се сдържа да добави и провокация. Приземява споменатата безграничност чрез нейна антитеза – ограничен обем на ябълка. В няколко платна стилизира ябълката като символ на стеснена в материалното действителност. Дали „Ябълката на раздора“ от гръцката митология, дали „Забраненият плод“ от Стария Завет или „Златната ябълка“ от приказките – асоциации потичат сами. Безбрежният свят се свива до тясна форма и пространство – арена за съперничество между сладко и горчиво. В центъра ѝ – амбивалентната семка. Може да е зачатък, продължение на съществуването, но може и да е негово крушение в изкушение…

Майсторът, който преди година и половина чества седемдесетгодишен юбилей, не се нуждае от представяне. Затова ще припомня само някои кратки биографични ориентири. Роден е през 1954 г. в София. Работи и живее в Благоевград. През 1979 г. завършва Националната художествена академия. Оттогава участва в над 150 общи изложби. Има и повече от 30 самостоятелни. Член е на СБХ, секция „Живопис“. В период от двайсет години освен художник е и сценограф на кукления театър в Благоевград. Присъдени са му над десет награди за живопис и три за сценография. От 1991 г. до 2007 г. преподава живопис в „Лятна академия Люксембург“.

Творби на Пламен Бонев са притежание на Националната художествена галерия, почти всички галерии в страната, Пушкинския музей в Москва, кметството в Дюделанж (Люксембург), замъка Решел, галерията на гр. Олщин (Полша), банки в България, Германия и др. Негови картини са част от частни колекции в България, Швейцария, Полша, Русия, Германия, Люксембург, Италия, Уругвай, Франция, Белгия, Румъния, Гърция, Северна Македония.

Пламен Бонев е част от онова златно поколение художници, родени през 50-те. Художници, не малка част от които вече считаме за живи класици. Не само талантливи, а и владеещи занаята в тънкост. Особено ценни и като приносители на живо, човешко изкуство. Незамърсено, некорумпирано от фарса, настъпващ с ИТ технологии и изкуствен интелект.  Фарсът, имащ потенциал да заличи не само човешкото изкуство, но и самия човек…

Светът видимо изстива. Особено напетият наш Запад. От глупост ли, или от старост…?  Пързаляме се. Към ледена епоха…? Цинизъм сипе на кристали. Tихо – като януарски сняг. Сладко – като захаросана склероза. Слабост ли! Каква слабост? При целия онзи блясък? Онова колониално величие? По-добре да измислим. Да намерим аргумент за егото. А краят? Къде ще му излезе…? Чий край ли? Леденостуденият…

Една книга имала единствено смисъл, ако действала като брадва за разбиване на замръзналото в нас море… Така смяташе Кафка. Стига брадви! Стига удари! Стига северни метафори! Изкуството на Пламен Бонев предлага друго решение. Платната са топъл вятър от южни безбрежности. Размразяват без да удрят.

Изложбата в галерия „Контраст“ може да бъде видяна от 21 януари до 13 февруари 2026 г.
Всички произведения от изложбата са достъпни онлайн в нашия електронен магазин.