… ДУМИТЕ СА ДИМ…

Думите…особено малкото думи, намерени точно и казани на място, притежават огромна сила. Е, понякога е трудно, дори невъзможно с думи да изразим цялата палитра от връхлетели ни мисли и емоции. В такива случаи от устата ни се отронва единствено … „нямам думи”.

Един ден, както седяхме и си говорихме с мой колега, в ръцете ни изненадващо поднесоха оригинален отпечатък от малък офорт на Рембранд. След кратко опиянение възкликнахме от възторг в един глас… няма да ви казвам с кои две думи защото са твърде нецензурни.

Незнайно колко пъти ми се е случвало, стоейки пред оригинални платна на същия този Рембранд, на Винсент ван Гог, на Питер Брьогел – стария, да плача без да знам защо и да нямам не само една дума, но и нито една мисъл в главата си.

Ние, съвременните художници сме просто работници в градините на изобразителното изкуство. Някои много работливи, искрени, смирени, някои не съвсем !! Все по – често трябва да си припомняме обаче, излизайки на работа всяка сутрин, че първостепенната ни задача е да не допускаме тези божествени градини да бъдат занемарявани и в тях да избуяват плевели.

В днешните ускорени технологични времена, когато ежедневно имаме усещането за размиване на всякакви граници и ценности, тази задача става все по – трудна не само за артистите, но и за зрителите, от чиято подкрепа отчаяно се нуждаем.

Йохан Йотов, София, май 2024