Галерия „Контраст“ е създадена през 2015 г. с идеята за подкрепа на съвременното българско изкуство. Формирането на нова оценъчна система – градена изцяло на художествени и пазарни стойности, менажирането на артисти и възпитаването и насърчаване на ценители, които да инвестират в изкуство, са сред важните задачи на галерията.
НАСТОЯЩА ИЗЛОЖБА
Има фотографи, които снимат събития. Има фотографи, които снимат хора. Има и такива, които през целия си живот събират следите на времето. Зафер Галибов принадлежи към последните.
Заглавието носи както конкретен, така и метафоричен смисъл. То напомня за онзи продължителен ден на паметта, в който преживяното не потъва в забрава, а остава съхранено чрез светлината. Във фотографиите на ЗаферГалибов времето не е линейно. То се наслагва в лица, жестове, пространства и ситуации, превръщайки всеки кадър едно временно в документ и в личен разказ.
„Най-дългиятден“ е разказ за едно продължително пътуване през светлината. Ден, започнал преди десетилетия с първите срещи на автора с фотографията и продължил през безброй лица, градове, сцени, планини и континенти. Ден, в който паметта отказва да залезе.
Фотографиите в тази изложба разкриват различните посоки на един неспокоен и любопитен поглед. Пред нас се появяват емблематични имена от света на изкуството – музиканти, писатели, художници, актьори и кинотворци, личности, белязал и културната история на своето време. Зафер Галибов не ги наблюдава отвън. Неговият обектив търси момента, в който публичният образ отстъпва място на човека. В тези портрети няма дистанция. Има среща.
Наред с тях са представени фотографии от сферата на социалния репортаж – изображения, в които авторът наблюдава внимателно живота в неговите противоречия, драматизъм и красота. Тук погледът е едновременно документален и хуманистичен, насочен към човека и неговото място в обществото.
Особено място заема тактовата фотография, колажите и експериментите в областтана модулната фотография. В тях реалността е пречупена през пластичността на формата и свободата на въображението. Тялото и образът се превръщат в поле за визуални асоциации, където документът постепенно преминава в метафора. Чрез разрязване, пренареждане и повторение на фотографския образ авторът създава нови визуални структури, в които хаосът се преобразява в ритъм и хармония. Подобно на музикална композиция или хореография на движението, модулната фотография изгражда образ и от множество фрагменти, които запазват паметта за първообраза, но пораждат нова реалност. Така фотографията се доближава до живописта и графиката, превръщайки се в пространство за игра между реда и случайността, между разпознаваемото и въображаемото.
ЗаферГалибов е от онези редки автори, които съчетават практиката на фотографа с чувствителността на изследователя. Фотожурналист, културолог и доктор по изкуствознание, автор на книги и изложби, той посвещава десетилетия на съхраняването на визуалната памет на времето. Неговите фотографии не просто по казват света. Те го преживяват. Черно-белият разказ тук е поезия на тишината. В безкрайната белота на Антарктида и в суровата вертикалност на Хималаите фотографът открива онези редки места на Земята, където хоризонтът сякаш докосва вечността.
„Най-дългият ден“ е разказ затова преживяване. За дългия път. За светлината, която остава след нас. И за човека, който е посветил живота си на нейното следване.





