Настояща изложба

Назоваване на времето и мястото

11.06.2020 - 24.07.2020

Случи се така, че станах обект на чудо. Времето и мястото не избирах. Неведома случайност ме запрати там, където няма причини, няма следствия, няма обяснения, няма доказателства. Времето и мястото, за които говоря или по-скоро времената и местата, за които става дума опират в съзнанието ми и произвеждат смисъл. Водят ме през дебрите на усещанията, през екзалтацията от осамотяването, през приповдигнатото разбиране за тленността. Търся утеха в изображенията. Уповавам се на тяхната атмосфера и дух, тяхната цветност и неопределена същност. Нека те да бъдат моите слабости, моите защити, моите надежди, моите страхове и моите убежища. Проектът (назоваване на времето и мястото) има връзка с моите поклоннически посещения на полуостров Атон. Атон или Света Гора е планински полуостров в Северна Гърция, дълъг 57 км и широк 7 – 10 км. Общата му площ е 389 кв. км. Най-високият му връх Атон е с височина 2033 м. Според гръцката конституция Атон е автономен духовен, отшелнически конгломерат под гръцки суверенитет и седалище на 20 отделни институции на религиозна общност. Говори се, че Богородица, на път за Кипър, претърпяла корабокрушение близо до днешния манастир Ивирон.Тя изплувала на брега и се въодушевила от дивната красота на планината, благословила я и замолила Сина си да превърне това място в нейно. И зачула глас: „Нека това място да бъде твое наследство и спасение за онези, които търсят спасение“. Като човек и художник съм силно въодушевен от Атон, а що се отнася до спасението всеки влага в него своето разбиране. Някои го изживяват съвсем конкретно, други екзистенциално, а трети го откриват в работата. Отвъд усилието да определя значенията, които изпълват Атон през опитите да ги дефинирам, изпитах желание и нужда да порисувам пряко. Да се позовавам пряко на видимото през увеличителното стъкло на концепцията за „рисуване от натура“. „Натура“ отправяме към лексиката на образователната система в сферата на художественото обучение, което като всяко друго в епохата на дигиталните технологиии ерозира и се променя. Моето позакъсняло обръщане към нея /натурата/ също не е безусловно. Моите компромиси с натурата търсят също своята концепция. Намират я в начина на назоваване на изобразеното, изведен на преден смислов план през „етикетизираното“ му озаглавяване. Табелки или почти такива със стандартизиран заглавен наратив дават документално обяснение, но и преобръщат очакването за пълна указателна яснота. Предписанието за резчитане на изобразеното в неговото двусмислие и понякога парадоксалност бих искал да предложа за водещ възглед и дори композиционен похват от характера на образния език. И така, разчитам на „етикетите“, на тези, които са вписани в изображението, на тези които спомагателно прикрепвам към рамковия ограничител и на тези, които се озовават там, където винаги са били, на стените на изложбеното пространство. Има и още добавени средства за пространствено фиксиране и озаглавяване в коментирания проект. Това са пряко поднесените за разглеждане администротивно-пропусквателни разрешителни, обективирани като „грамоти“, „визи“ или „документи за самоличност“, позволяващи движение през времената и местата на Атон, за които така общо говоря. Атон днес е различен, реставриран, електрифициран, частично урбанизиран, моторизиран, обезопасен. Нещо е спечелил, нещо е загубил. Съвременността го е направила по-достъпен и отзивчив, а рефлексията към него е неизменно свързана с неговите времена и места. Божидар Бояджиев

Галерия "Контраст"

Избраната локация – ул „Цар Самуил” 49 не е случайна. Това е улицата на галериите. Никъде в столицата, няма толкова много галерии на една улица. Нещо повече, в съседните преки, освен галерии, има много антикварни магазини, ателиета на художници и арт студия. Това превръща района между булевардите „Витоша”, „Христо Ботев”, „Патриарх Евтимий” и улица „Алабин” в цял артистичен квартал. Наоколо всеки ценител на изкуството може да намери подходящата картина или антикварен предмет, да поговори с галеристи и художници, или пък просто да се наслади на досега с изкуството.

Автор на фокус

Божидар Бояджиев

Божидар Бояджиев е роден на 15.02.1956 в София. Завършва Художествената академия при проф. Найден Петков през 1982 г. От 2004 година работи като професор по живопис в НХА. Ръководи катедра „Живопис“ в Националната Художествена Академия (1999-2007), ч