10.06.2022 - 29.06.2022
На 10-ти юни в галерия „Контраст“ ще имаме удоволствието да се насладим на произведенията на Евгени Велев и Юксел Мюрветов. Всички познаваме тези две личности отлично, защото и двамата могат да се похвалят с дългогодишен творчески опит и изяви, но за да могат тези творци и тяхното творчество да бъдат познати на още повече хора, е нужно да се споделят кратки биографични данни за тях, преди да се потопим пласт по пласт в света, който ни предстои да видим и почувстваме на изложбата.
Евгени Велев е роден на 23 февруари 1963 г. в с. Долно Спанчево, Благоевградска област. Завършил е средното си образование в Художествената гимназия в гр. София през 1981 г., висшето си образование в Националната художествена академия – НХА (Висш институт по изобразителни изкуства „Н. Павлович“) през 1989 г., специалност „живопис“ . Става „доктор на науките“ през 2009 г. в СВУБИТ в гр. София по научната специалност „Теория на научната информация“. От 2010 г. е доцент, а от 2014 г. професор по обществени комуникации и информационни науки в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Работи в областта на визуално-пластичните изкуства, на графичния дизайн и рекламноиздателската дейност.
Има множество реализирани проекти в сферата на съвременното изкуство, както и културни такива в градска и природна среда. Голяма част от картините му се намират в различни колекции и музеи в страната и чужбина. Организирал е над 50 самостоятелни изложби в Офис „Мерцедес” – Дрезден (Германия); офис „Мерцедес” – Мюнхен (Германия); галерия „София” в българското посолство в Лондон (Англия) през 2005 и 2014г.; галерия „Alba D’Arte” – Бреша (Италия); музей „Зигмунд Фройд” – Виена (Австрия); в музеите на Московския държавен университет по печата и на Руската Художествената Академия „В. Суриков”, в центъра за култура и творчество „Нега“, във фоайето на издателство „Типография Наука” на Руската Академия на Науките – Москва (Русия), в изложбения център „Девиджи Хан“ – Одрин, Турция, в Националната библиотека на Румъния, Букурещ, в различни частни галерии във Флоренция (Италия), Расал Хейм (ОАЕ), Берлин (Германия), Прага (Чехия), Музея на изкуството „Таймаяо“ в Забранения град, гр. Пекин, Китай, в галериите „Хемус”, „Ракурси”, „ЛИК”, „Алтера”, „Пролет“, „Сезони“, „Париж-Москва“, „Ева“ и галерия „България – Софийска филхармония в гр. София, „Автограф” и „Анастас“ в гр. Пловдив, в галерия „Ровър” в гр. Пазарджик, в галерия Жеравна” в гр. Жеравна, в галерия „Богориди“ в Бургас, и др. Основател и артистичен директор е на Полукръг за художествени експерименти и галерия „Ева”, гр. София.
През 2007 г. е куратор на българския павилион на световното изложение за съвременно изкуство „Експо Арт” в гр. Монтекиари (Италия), а през 2013 г. на изложбата на Дружеството на пазарджишките художници в Европейския парламент в Брюксел, Белгия и на редица други културни и арт прояви в страната и чужбина.
Юксел Мюрветов е роден през 1966г. в гр.Балчик. Посещава НХА - гр.София 1992 г.Работи в областа на декоративната малка пластика и монументалната скулптура. Автор е на редица самостоятелни изложби и организиране на културни пректи в страната и чужбина. Живее и работи в гр.София.
Още самото заглавие на изложбата „Агнецът Неизбежното Всемирът“ е предпоставка за комплицирани връзки от екзистенциален характер, религия, космос, общочовешки ценности и други човешки звена, които са непроменливи без значение от времето, в което битуваме.
Целият творчески вихър е разделен на три пункта, които могат да се четат отделно, могат да се възприемат като едно цяло. Всеки зрител има свободата да дешифрира, както желае, но истината е, че концептът, който влагат авторите е структуриран по този начин – две различни точки („Агнец“, „Неизбежно“), свързани от „Всемира“. Така казано, този факт със сигурност поражда още повече въпроси, което е добре, но нека погледнем през душите на авторите, за да можем да разберем първопричината за създаването на тази изложба и тяхната истина зад това, което искат да покажат.
Евгени Велев е космополитен артист със свой собствен почерк. Живописта му е наивистична, светла като колорит, гротескна и брутална заради тази характерна гротесност. Въпреки това картините на Велев излъчват положителна вибрация, която успокоява човешкото око, но пък колкото повече картините му се разглеждат, толкова повече дълбочина се вижда в тях. Не става въпрос за онази техническа дълбочина, характерна за класическото и академичното изкуство. Дълбочината, която Велев вкарва в произведенията си е чрез закодирани послания, достъпни само за онези, които имат културно натрупване в себе си и достатъчно добре развита сетивност, за да могат да поемат информацията, която авторът предава. В платната му има препратки към християнската вяра, но тези референции са маркирани по неглижиран начин, без да товарят и да издигат религията в основен фокус.
По отношение на религията днес множество от хората са скептични, защото в историята има достатъчно примери за изкривяването на вярата, но ако трябва да сме адекватни спрямо историята и се върнем назад във времето, ние ще стигнем до извода, че без значение каква вяра разглеждаме, стигаме до едно и също – вярата е хармонична връзка с Аз-а и това, което е около него. Когато я има тази хармонична връзка, човек отваря душата и сърцето си за онези общочовешки морални принципи, които пазят тази хармония. Всяка останала интерпретация е следствие от някаква външна подбуда, която изкривява истинския смисъл на понятието „религия“. Въпросът е, че Велев е запознат с тази истина, за това и прави тези религиозни препратки. Той не апелира с изкуството си, че Бог е един, или че хората трябва да живеят по това, което пише в свещените книги. Неговият апел е онази простичка истина, скрита между редовете – възпитание на всички добри ценности, които човекът притежава: състрадание, способност за саможертва от любов, любов, баланс, разбирателство, приятелство, благодарност.
Юксел също е артист с реноме. Следва същата линия, като своя колега и приятел Евгени, но представя нещата през своя призма. Чрез своите скулптури авторът показва „Неизбежното“, което е препратка към корана, където се казва: „Imam Iskender Ali Mihr“, което в превод означава: „Неизбежното (което наистина ще се случи)!“, Сура ал-Хакка » ал-Хакка-1, Сура Неизбежното стих-1 Тази сентенция може да бъде разбрана по много начини, но ако погледнем универсално – каквото трябва да се случи, ще се случи.
Неизбежен е животът, неизбежна е смъртта, неизбежна е любовта, неизбежна е мисълта, неизбежно е началото и края. Юксел показва неизбежността на всичко по един елегантен, динамичен и изискан начин в своите скулптури.
Авторът успява да овладее силата на дървото и металът като материал, превъплъщавайки ги в скулптурни произведения с дълбоки символистични съдържания.
Мюрветов съчетава грубостта на материала с ефирна трактовка, която балансира, създава акценти в пластиките му и кара зрителя да затаи дъх и да изследва всяко едно кътче на произведенията. Дали ще изобрази жената като символ или ще маркира човекът като символ, Юксел знае как да го направи, така че да създаде ефект.
Има известна архаичност, референция към древните цивилизации чрез художествените решения, които взима, което пък от своя страна отваря още един пласт в изложбата. Освен човешките „неизбежни“ ценности, има едно напомняне за „неизбежността“ от миналото, което винаги се връща и се превръща в настояще и гради бъдеще.
И тук идва място за последната точка „ Всемирът“. Ние живеем в този космос, делим времево пространство и сме едно. Свързани сме по между ни, всичко около нас съществува чрез една основна връзка наречена „живот“. Строежът на Космосът отговаря на този в нашия организъм. Оттук отново можем да се върнем до хармонията и балансът, за които ни напомня Велев и фактът, че забравяйки тези прости истини, ние се разделяме по всеки един параграф.
Целта на двамата творци е по елегантен начин, чрез гротеска красота и изящна символистична грубост да ни стопират и да ни напомнят за „Всемирната вечност“. Още повече Юксел и Евгени се радват на дълголетно приятелство, което също е вкарано като символ в изложбата им чрез желанието да споделят творчеството си заедно. Двамата автори са дълбоки, концептуални, съдържателни, чувствени, сложни и даровити. Казват ни много, показвайки ни толкова колкото трябва.
Публиката е тази, която може да види или да не види това. Посланието е изложено и си струва да се влезе още по-навътре в света, който ни предлагат Евгени и Юксел, а това ще се случи на 10-ти юни в 18:30 в галерия „Контраст“.
Текст: Мария-Магдалена Глибина, изкуствовед
