„Възторженият пантеист“

Галерия „Контраст“ представя Кеазим Исинов, един от най-емблематичните художници, представител на декоративно-фолклорната тенденция в българското изкуство, тясно свързан с националния ни епос, превръщайки го в своя собствена душевност. Не случайно, в едно свое интервю той споделя: „Художникът трябва да е като Антей, свързан със земята, да черпи сили от нея“. В изложбата, посветена на 80-годишнината на художника, са включени платна от средата на 60-те години на ХХ век до днес. Това дава възможност на зрителя да проследи дългия творчески път на Кеазим Исинов и моралния рефрен в картините му – от една страна вътрешна духовна уравновесеност, а от друга – предупреждение да не попаднат идните поколения в свят без Дон Кихотовци; без Орфей, опиянил с музиката си земните твари и природата; без митовете и легендите на нашите предци; без респекта към българските светци; свят без магия , вълшебство и любов. Митично-приказният му свят със своята особена поетика и възторжен пантеизъм, с типично неговия орнаментално-сюрреалистичен фолклоризъм оживява в запомнящия се стил, характерен със запълване на картината чрез детайлното изписване на короните на дърветата, цветята и предметите – стил, който наподобява „везбеното богатство“ на старите майстори, овладяващи плътно пространството на творбите, за да не остане празно място, в което да се вмъкне злото. Въпреки, че тематичният диапазон на Кеазим Исинов включва серия картини, посветени на големите майстори в европейското изкуство, както и на връзката на човека с природата, негов приоритет остава християнското изкуство, по-конкретно иконното. То е сложило отпечатък върху вътрешната светлина, която излъчват, в плътността на кафявия и огненочервения колорит, в сребристите и синьо-зелени тонове на пейзажите в цяло, издаващи типично негова цветна магическа полифония. Ретроспекцията на творчеството на Кеазим Исинов обяснява още веднъж прозвището му на „възторжен пантеист“, открояващ се още по-осезаемо в днешния оголен и осиротял от идеи, мечти и утопии, свят. Аксиния Джурова