Картини на Стоян Филипов са притежание на частни колекции в Атланта, Чарлстън, Мъртъл Бийч, Южна Каролина, Ню Йорк, Канада, Германия и България. 
Художникът обича да върви по непознати пътища, да експериментира с масло върху платно, да обогатява традиционните нагласи и очаквания в изобразителното изкуство. Не прави предварителни скици и рисунки. Когато проф. Светлин Русев, отива специално в ателието му, за да избере картини за предстояща изложба, показва желание да види и скици. И тъй като Фил, няма такива, му показва малки по формат, недовършени работи, „захвърлени“ в един ъгъл. Тогава професор Русев възкликва: „Това не са скици, а напълно завършени, малки шедьоври, с неочакван край. Фил не имитира природата и хората. Композиции с фигури, портрети, натюрморти и пейзажи, обикновено са сюжетните опорни точки на художника. Той не се интересува от видимото буквално, не го пренася върху платното, а създава свой, специфично негов свят, често с едно вътрешно намигане, понякога с хумор, друг път, с неочаквана перспектива и ракурс. Затова неговите картини са запомнящи се, разпознаваеми, не имитиращи и не копиращи никого и нищо. Платната му „тежат“, като живописна тъкан, като рибарски мрежи, пълни с богат улов. Това изграждане на композициите върху платното, е със смели четки, понякога е само с два или три цвята от палитрата. Друг път, е наситено с цвят, но винаги е със задълбочено натрупване. Специфичното за автора наслагване на боите, често се дължи на непрекъснато търсене, на съмнения и недоволство от постигнатото. В най-новите му платна има повече лекота на енергията и възприятията, по-голяма прозрачност на цвета, по-светли тонове, по-ефирна структура на изграждане на цялостната картина. Днес, простота и искреността на поведение и артистични жестове не се разбира от зрителите, но може би вие не сте сред тези хора. Може би вие ще откриете и разберете един човек като FIL, избрал живописта за свой живот, който обича да рисува простите неща, обикновените хора, простите житейски ситуации, без сложни определения и послания, без фалш, без лицемерни похвати.

Магнетични и неповторими със своите погледи са портретите на FIL, не претрупани и без допълнителни подправки са натюрмортите, спокойни и не драматургично натоварени са композициите. От пейзажите надничат дървета, стрехи, брегове и дюни. Душата на природата в живописта на автора, се е подслонила в един откровен, опростен, по-човешки и непретенциозен свят.

FIL оставя живописни следи, за да ни напомнят, че има отсрещен бряг, че винаги има избор, че живота продължава. Не познавам друг художник, който да рисува всеки ден. Той застава пред бялото платно, като дете, което измисля нови „игри“ с бои и четки, на което му предстои да открие непознати цветове и форми, да тръгне по непознати пътища и неоткрити места. За художника Фил, рисуването е начин на живот, повод да се събудиш, причина да останеш и смисъл да си жив                                                                                      д-р Райна Дамяни