„СВЕТЛИНА“ изложба на Десислава Минчева и Хари Арабян

Светлина Изложба на Десислава Минчева и Хари Арабян в Галерия „Контраст“ Светлината като въздуха е невидима. Какво тогава обединява живописта на Десислава Минчева и стъклопластиките на Хари Арабян? Опитът да уловят нетленното? Може би. При Десислава то е в изпълнените с мистична светлина, спокойствие и тишина, вглъбени в себе си портрети и интериори, в трептенето на сумрака, в който потъват или се осветяват от свещта образите, при Хари Арабян то е в самоизваяните като че ли от светлината пластики, избягали от оптиката, с погълнатата и отразена в тях въздушност. Всеки от двамата автори върви по своя път, самотно навътре в себе си, спасявайки се от амортизацията на духовността и пълзящото стопяване на крехката индивидуалност. Така се постига свой собствен изказ и стил, покриващ възприетото от тях призвание на изкуството като своеобразно служение, посвещение. „Самотност трябва, за да грееш“, беше писал в „Сън за щастие“ преди столетие Пенчо Славейков. Самотност трябва и за да усетиш и уловиш светлината, която прошарва гънките на дрехите, скрива се в сенките на драпериите, в браздите на времето по лицето в пастелите на Десислава Минчева; в състоянието на тъга в пластиките на Хари Арабян – в серията портрети, в безжизненото тяло на Спасителя при Свалянето от Кръста, в „Стъпките“ на Йоан Кръстител, в експресията на „Слепците“ по Брьогел и в полета на Нике. Светлината, тази невидима преграда между реалния и иреален свят, съпровожда пътя на двамата автори, за да ги обедини и раздели. Названието на тази необичайна изложба този път не дойде от куратора на изложбата. То бе подадено от участниците в нея и продиктувано вероятно от желанието и те да се опитат да проникнат, както много преди и сигурно и след тях, в извънизмеримия свят, да загърбят реалността и така да се докоснат до истинското призвание на изкуството – познанието извън рационалността. Светлина преди Великден. Аксиния Джурова