„Антиматерия“

Това е втората изложба на Стоян Зиков, след „Свят на ангели“ в Галерия „Контраст“ /2017/. В първата се срещнахме с все още плахите му опити, чрез сюрреалистични средства, да ни въведе в търсенията на художника, изправен пред проблемите на своето време. В тази изложба, използвайки класическите техники на туша, перото и акварела в рисунките и акрила в живописта, Стоян Зиков предизвиква размисли за Новия свят – този, който вече е извън книгите с научно-фантастична тематика и се превръща постепенно в нова реалност. В пълното с рисунки ателие, част от които ще видим в изложбата в Галерия „Контраст“, художникът се опитва, чрез разграждане на обемите и формите, да внуши своята пластична концепция за предстоящите промени в днешния свят чрез изящния рисунък и живописта, отправящи ни към пестеливостта на изразните средства в източната калиграфия, синтеза на хайку и вглъбеността на дзен философията. Стоян Зиков е не само завладян от все още недостатъчно подозираните генерални промени пред човечеството. Но той ги извежда в три пункта: - Човекът вече е част от Космоса, започва да го населва, ще колонизира ли и него? - Изкуственият интелект и роботизацията навлизат в живота ни, какво предстои? - Докъде ще стигнем с биотехнологиите, генното инженерство и напредъка на медицината? За някой може да е странно, че една изложба поставя толкова претенциозни въпроси, свързани с промяна на познатата ни до днес екзистенциална база на съществуване. Но защо не? Изкуството винаги е било и провиденциално и в този смисъл то не само може, но и трябва да задава въпроса – одобряваме или не, това, което ни чака. Тази определено концептуална изложба на Стоян Зиков е съществена за Пътя, който е избрал художникът да извърви в търсене на пластичните средства, чрез които да визуализира вълненията, предизвикани от трансформацията, която предстои и през която човечеството трябва да премине. Какво ще стане, вървейки по този изнурителен път, с изкуството, с материята? А с духа? Не случайно изложбата е наречена от него „Анти-материя“. А може би Стоян Зиков търси новите опорни точки, на които да се опрем при предстоящата трансформация? И като си помисля, че хилядите години, през които премина човекът в своя еволюционен път,изпълнен с войни, не са заличили стореното от Платон и Аристотел; че въпреки технологичния напредък, постигнат от Homo Sapiens, той не е открил още бастуна, на който да се опре днес, извън познатите антични философи, и се изправя пред дилемата Homo Sapiens срещу Homo Sapiens, осъзнавам трудността на избрания от художника път. Вървейки по него предстои да си зададем въпроса за какво сме на този свят? Само за човешката еволюция? Надали! Възможно ли е да сме експеримент, за да стигнем до тези, които са ни създали? Не търсете в една подобна изложба - послание, отговори на всичко, което тревожи Стоян Зиков, приемете я като подхвърлена ръкавица от художника, чийто вътрешен пламък го пренася в полето на търсене и на собственото му аз в преломно време, изправен пред очертаващия се на хоризонта Нов свят, извън нашата планета. Надявам се художникът да не се изгуби по Пътя, иначе ще останем отново в плен на Мита за Изхода към Обетованата земя. Аксиния Джурова