Николай Майсторов

През 1969 завършва специалността живопис при проф. Ненко Балкански в Художествената академия „Николай Павлович”.
Като член на СБХ участва активно в творческия живот на съюза.
В България има 40 самостоятелни изложби, в чужбина – 17. Участвал е в много международни прояви – 28 на брой:

1988 – един от 5-мата българи, удостоени да представляват България в І-вата Световна културна олимпиада в Сеул, Южна Корея.
1996 – участвал в Международното триенале за живопис – София, където получава награда за живопис.
2003 – чрез кураторски конкурс е избран да бъда единствен представител на България на Първото международно Биенале за изкуства – Пекин, Китай.
2005 – получава лична покана от международно жури да участва в V-тото Биенале за пластични изкуства във Флоренция, Италия

14 награди извеждат резултата на неговото изкуство.
Някои от тях:
1984 – Наградата на „Критиката” за живопис към СБХ.
1986 – Голямата награда за живопис на името на „Владимир Димитров-Майстора”
1996 – Международна награда за живопис – Триенале за живопис, София, България
1998 – Почетна грамота на Министерството на културата за принос в развитието на
българската култура
2005 – Националната награда за живопис „Захари Зограф”.
2016 – Националната награда за живопис – „Владимир Димитров-Майстора” – присъдена от Министерство на културата, СБХ, Община Кюстендил и Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора”.
2016 – Годишната награда на Столична община за изложбата „100 икони по 100 сонета“, любовна лирика на Пабло Неруда – галерия „Райко Алексиев”, София.

В България почти всички окръжни и градски музей притежават негови творби.
Многократно е дарявал свои произведения на различни институции и музеи.

Колекции в чужбина:
В Германия – Колекцията Петер Лудвиг – Кьолн; Музея за съвременно изкуство, Берлин и Графична колекция в Дюселдорф.
В Южна Корея – Музея за съвременно изкуство, Сеул и в Музея за съвременно изкуство на Сеулския университет.
В Холандия – Колекция на Кметството на Дордрехт, колекцията на Galerie en Beeldentuin De Queeste както и частни колекции у нас и в чужбина.

През 1995 г. е един от седемте българи, представени със самостоятелна статия в 34-томна световна енциклопедия на изкуствата „Макмилън”, Лондон.

ПЕДАГОГИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

1972/73 – Художествената гимназия в София – щатен преподавател
1973/76 – ВИАС – редовен асистент
1990/93 – ВИАС – поканен за хоноруван преподавател
1993/97 – Първа Частна Художествена Академия „Жул Паскин“, София – Главен
художествен ръководител
1997/98 – основател и ръководител на „Ателие 19“ в София
1998/99 – Славянския Университет, София, Факултет „Изкуство на книгата“ –
назначен на щат с ценз „доцент“
2001 – Великотърновския Университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Факултет за
изобразително изкуство, катедра „Рисуване“ – редовен „професор”

През 2004 във Велико Търново получава грамота „За творчески и нестандартен подход в преподаването по рисуване“

От 2007 в НБУ, София – редовен професор
От 2013 в НБУ, София – почетен професор